1. Заради това, според както бидохме помилвани от Бога, туй служене като имаме не ни дотега;
2. но отрекохме се от скришността на срама, и не ходим с пронирство, нито с лъжа проповядваме словото Божие, но като изявяваме истината препоръчваме себе си пред Бога на съвестта на всекиго человека.
3. Ако ли е нашето благовествуване покрито, то е покрито за тези които погинват,-
4. за тези, неверните, на които богът на този свят е заслепил ума, да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, който е образ на невидимаго Бога.
5. Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса Господа, а себе си раби ваши заради Исуса.
6. Защото Бог който е рекъл да възсияе виделина от тъмнината, той е който възсия в сърдцата ни за просвещение с познанието на славата Божия с лицето Исус Христово.
7. И това съкровище имаме го в пръстни съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.
8. Всякак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние;
9. гоними сме, но не оставяеми; обарят ни, но не погинваме.
10. Всякога носим на тялото си умирането на Господа Исуса, за да се яви на тялото ни и животът Исусов.
11. Защото ние живите винаги се предаваме на смърт за Исуса, да се яви и животът Исусов в смъртната наша плът.
12. Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
13. А като имаме истия дух на вярата, по писаното: "Повярвах, за то и говорим," и ние вярваме, за то и говорим;
14. понеже знаем че този който е възкръсил Господа Исуса ще възкръси и нас чрез Исуса и ще ни представи с вас наедно.
15. Защото всичкото е за вас, щото благодатта умножена поради благодарението на мнозината да преизобилва в слава Божия.
16. За това не ни дотегнува; но ако и да тлее външният наш человек, вътрешният обаче всеки ден се подновява.
17. Защото привременната наша лека скърб произвожда нам от много по-много вечна тежина на слава;
18. понеже ние не сматряме на видимите, но на невидимите, защото видимите са привременни, а невидимите вечни.