Старият Завет

Новият Завет

2 Коринтяни 2:4-13 Цариградски (BG1871)

4. Защото от голяма скърб и сърдечна тъга писах ви с много сълзи, не да се оскърбите, но да познаете голямата любов която имам към вас.

5. Ако ли ме е някой оскърбил, не е оскърбил мене, но всинца ви отчасти, да не отеготя повече.

6. За такъв един доста е това запрещение от по-мнозината;

7. така щото напротив вие трябва повече да му простите и да го утешите, щото такъв един да не бъде погълнат от безмерна скърб.

8. За това ви моля да утвърдите вашата към него любов;

9. понеже за това и писах за да ви позная с опит да ли сте на всичко послушливи.

10. А комуто вие прощавате нещо, прощавам му и аз; защото ако съм и простил нещо, комуто съм простил, за вас съм сторил това от Христово лице,

11. за да не добие преимущество над нас Сатана; защото не сме да не знаем неговите умишления.

12. И когато аз дойдох в Троада да проповядвам евангелието Христово, и ми се отвориха врата в делото Господне,

13. понеже не намерих брата си Тита не се успокои духът ми; но простих се с тях и излязох за в Македония.

Прочетете пълната глава 2 Коринтяни 2