1. И това реших в себе си, да не дохождам при вас пак със скърб.
2. Защото ако оскърбявам аз вас, то мене кой ще развесели ако не този който е оскърбен от мене?
3. И това истото ви писах, че, кога дойда, да нямам скърб от тези от които ми подобава радост да имам, като имам уверение на всинца ви че моята радост е радост за всички вас.
4. Защото от голяма скърб и сърдечна тъга писах ви с много сълзи, не да се оскърбите, но да познаете голямата любов която имам към вас.
5. Ако ли ме е някой оскърбил, не е оскърбил мене, но всинца ви отчасти, да не отеготя повече.
6. За такъв един доста е това запрещение от по-мнозината;
7. така щото напротив вие трябва повече да му простите и да го утешите, щото такъв един да не бъде погълнат от безмерна скърб.
8. За това ви моля да утвърдите вашата към него любов;
9. понеже за това и писах за да ви позная с опит да ли сте на всичко послушливи.
10. А комуто вие прощавате нещо, прощавам му и аз; защото ако съм и простил нещо, комуто съм простил, за вас съм сторил това от Христово лице,
11. за да не добие преимущество над нас Сатана; защото не сме да не знаем неговите умишления.
12. И когато аз дойдох в Троада да проповядвам евангелието Христово, и ми се отвориха врата в делото Господне,
13. понеже не намерих брата си Тита не се успокои духът ми; но простих се с тях и излязох за в Македония.
14. Но благодарение Богу който ни прави винаги да сме победители в Христа, и на всяко място чрез нас явява уханието на неговото познание.
15. Защото ние пред Бога сме Христово благоухание за тези които се спасяват и за тези които погинват.