9. и рече ми: Доволно ти е моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с крайно благодарение по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.
10. За това, благодарен оставам в немощи, в укорения, в нужди, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогаз съм силен.
11. Станах безумен с хвалбите си; вие ме принудихте; защото аз трябваше от вас да се препоръчвам; понеже не съм бил по-долен от най-първите апостоли, ако и да съм нищо.
12. Знаковете на един апостол показаха се делом между вас във всяко търпение, със знамения и чудеса и сили.
13. Защото в какво останахте по-долни от другите църкви освен дето сам аз не ви отеготих? Простете ми тази неправда.
14. Ето, трети път съм готов да дойда при вас, и няма да ви отеготя; защото не искам вашето, но вас; защото не са длъжни чадата да събират имот за родителите, но родителите за чадата.
15. А пък аз с крайна радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви; съвсем че, като ви обичам аз повече, вие ме обичате по-малко.