Старият Завет

Новият Завет

2 Коринтяни 12:1-12 Цариградски (BG1871)

1. Истина, не ми е за полза да се хваля, защото ще дойда до видения и откровения от Господа.

2. Зная в Христа едного человека който, преди четиринадесет години, (в тялото ли, не зная; вън от тялото ли, не зная; Бог знае;) възхитен бе до третото небе.

3. И такъв един человек зная, (в тяло ли, вън от тяло ли, не зная; Бог знае,)

4. че бе възхитен в рай, и чу думи неизречени които не е простено человеку да ги говори.

5. С такъв человек ще се похваля, а с мене си няма да се похваля освен с немощите си.

6. Защото ако поискам да се похваля безумен не ще бъда, понеже ще река истина; но свеня се да не би помислил някой за мене повече от каквото ме види или чуе от мене.

7. И за да се не превъзносям за премногото откровения даде ми се трън в плътта ми, ангел Сатанин да ме мъчи, за да се не превъзносям.

8. За това нещо три пъти се молих Господу да го отмахне от мене;

9. и рече ми: Доволно ти е моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с крайно благодарение по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.

10. За това, благодарен оставам в немощи, в укорения, в нужди, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогаз съм силен.

11. Станах безумен с хвалбите си; вие ме принудихте; защото аз трябваше от вас да се препоръчвам; понеже не съм бил по-долен от най-първите апостоли, ако и да съм нищо.

12. Знаковете на един апостол показаха се делом между вас във всяко търпение, със знамения и чудеса и сили.

Прочетете пълната глава 2 Коринтяни 12