Старият Завет

Новият Завет

2 Коринтяни 11:5-17 Цариградски (BG1871)

5. Но мисля че не съм в нищо по-долен от най-първите апостоли.

6. А пък, ако и да съм в говоренето простак, в знанието не съм; но ние всякак сме явени вам във всичко.

7. Или да ли съм грях сторил като смирявах себе си за да се възвисите вие, защото даром ви проповядах евангелието Божие?

8. Други църкви обрах та взех заплата за служение на вас;

9. а когато бях при вас и се намерих в оскъдност, не отеготих никого; защото оскъдността ми запълниха братята които дойдоха от Македония, и по всичко упазих себе си, и ще се упазя, да ви не бъда в тегота.

10. Истината Христова е в мене, че тая похвала няма да ми се загради за в Ахайските места.

11. Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

12. А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тези които искат причина, за да се намерят в това за което се хвалят таквизи каквито и ние.

13. Защото които са таквизи, те са лъжеапостоли, лукави работници, и преобразуват се на Христови апостоли.

14. И не е чудно; защото сам си Сатана се преобразува на светъл ангел.

15. И тъй, не е голямо нещо ако и неговите служители се преобразуват като служители на правдата; но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

16. Пак казвам, никой да ме не възмни че съм безумен; или инак приимете ме поне като безумен, да се похваля и аз малко нещо.

17. Което говоря, не го говоря по Господа, но като в безумие в това дързновение на хвалението.

Прочетете пълната глава 2 Коринтяни 11