1. И сам аз Павел моля ви с кротостта и тихостта Христова, аз който съм смирен когато съм при вас, а когато не съм при вас вземам дързновение към вас;
2. и моля ви се, кога дойда при вас да се не принудя да употребя дързновение с онази смелост с която мисля да се осмеля против някои които мислят че ние по плътски ходим.
3. Защото ако и да ходим в плът, по плът не воинствуваме.
4. Защото оръжията на нашето воиствуване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини.
5. Понеже съсипваме помишления и всяко възвишение което се въздига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу.
6. И готови сме да отмъстим на всяко непокорство когато се изпълни вашата покорност.
7. Външното ли на работите гледате вие? Ако има някой на себе си уверение че е Христов, то и това пак от само себе си да размишлява, че както е той Христов така сме и ние Христови.
8. Защото ако би и нещо повечко да се похваля за нашата власт която ни даде Господ за назидание а не за разорение ваше, няма да се посрамя.
9. Но да се не покажа че искам да ви заплашвам с писмата си.
10. Понеже писмата му са, казва някой, тежки и силни; но личното му присъствие слабо, и говоренето му нищожно.
11. Такъв един нека знае че ние каквито сме на слово в писмата си кога сме далеч от вас таквизи сме и на дело когато сме при вас.
12. Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от тези които сами себе си препоръчват; но те себе си като измерват със себе си, и пак себе си като сравняват със себе си, не правят разумно.
13. А ние не щем се похвали вън от пределите си, но според мярата на дела, който е Бог нам отделил, мяра щото да достигаме даже и до вас.
14. Защото ние не се простираме вън от мярката си, като че не сме достигнали до вас; понеже досегнахме даже и до вас с благовествуването Христово.
15. И не се хвалим вън от предела си в чужди трудове, но имаме надежда че колкото вярата ви възраства, според дела ни ще се възвеличим във вас премного,
16. така щото да проповядаме евангелието и от вас по-нататък, не да се хвалим с готовото в чужд дял.
17. А който се хвали, с Господа да се хвали.
18. Защото не е одобрен този който сам себе си препоръчва, но този когото Господ препоръчва.