2. на Тимотея собственото ми във вярата чадо: Благодат, милост, мир, от Бога Отца нашего, и Христа Исуса Господа нашего.
3. Както те молих, когато отхождах в Македония да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои си да не предават друго учение,
4. нито да внимават на басни и безконечни родословия, които произвождат повече препирания, а не назидание Божие във вярата, така прави.
5. А целта на заръчането е любов от чисто сърдце, от добра съвест, и от нелицемерна вяра;
6. в които като погрешиха някои уклониха се в празднословие,
7. и искат да са законоучители, без да разумяват нито което говорят нито за което потвърдяват.
8. А ние знаем че законът е добър ако го употребява някой законно;
9. като знае това, че законът не бе положен за праведния, но за беззаконните и непокорливите, за нечестивите и грешните, неправедните и скверните, за отцеубийците и майкоубийците, за человекоубийците,