10. Вие сте свидетели и Бог как свето и праведно и неукоризнено се обходихме с вас вярващите;
11. както знаете как всекиго от вас, като отец чадата си, увещавахме, и утешавахме, и строго ви заръчахме
12. да ходите достойно Богу който ви призва в своето царство и слава.
13. За туй, и ние благодарим Богу непрестанно че, като приехте словото Божие което чухте от нас, приехте го, не като слово человеческо, но (като е наистина,) слово Божие, което и действува между вас вярващите.
14. Защото вие, братие, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви които са в Юдея, понеже и вие пострадахте истото от своите си съплеменници както и те от Юдеите,
15. които и Господа Исуса убиха и своите си пророци, и нас разпъдиха, и Богу не угодяват, и на всичките человеци са противни;
16. и възбраняват ни да говорим на езичниците да се спасят, за да изпълнят греховете си винаги; но постигна ги гневът до край.
17. А ние, братие, като осиротехме от вас за малко време, с лице а не със сърдце, още повече с голямо желание се постарахме дано видим лицето ви.
18. За това, поискахме да дойдем при вас (и аз Павел) и веднъж и дваж; но направи ни пречка Сатана.
19. Защото коя е нашата надежда, или радостта ни, или венецът на похвалата ни? Не сте ли вие пред Господа нашего Исуса Христа в пришествието негово?
20. Защото вие сте нашата слава и радост.