1. Защото вие сами знаете, братие, нашето при вас влизане че не бе напраздно;
2. но като бяхме от по-напред, както знаете, пострадали и обезчестени във Филипи, дързнахме в Бога нашего да проповядаме вам евангелието Божие с голям подвиг.
3. Защото нашето увещание не бе от прелъгване, нито от нечистота, нито с измама;
4. но както бяхме удобрени от Бога да ни повери благовествуването, така говорим, не като че угождаваме на человеци, но на Бога който изпитва сърдцата ни.
5. Защото, както знаете, нито ласкателно слово употребихме някога, нито причина за лихоимство; Бог е свидетел;
6. нито поискахме слава от человеци, нито от вас нито от други; (ако и да можехме да сме в тежкост като Христови апостоли;)