1. За това що ми писахте, добре е да се не прикоснува человек до жена.
2. Но по причина на блудодеянията нека има всеки своя си жена, и всяка жена да има своя си мъж.
3. Мъжът да отдава на жената длъжното ней благоразположение: подобно и жената на мъжът.
4. Жената не владее на своето си тяло, но мъжът: така и мъжът не владее на своето си тяло, но жената.
5. Не оставайте лишени един от друг, освен ако е нещо по съгласие за време за да се упражнявате в пост и молитва; и пак се схождайте наедно, да ви не изкушава Сатана поради вашето невъздържане.
6. И това го казвам по дозволение, а не по повеление.
7. Защото искам всичките человеци да са каквото съм аз; но всеки има особена дарба от Бога, един така, а друг инак.
8. А на неженените и на вдовиците казвам: Добро е за тях ако останат както и аз.
9. Но ако не могат да се въздържат, нека се оженят; защото по-добре е да се оженят а не да се разжегват.
10. А на оженените заръчвам, не аз, но Господ: Жена от мъжа си да се не разлъча.
11. Но ако се и разлъчи, да остане неженена, или да се примири с мъжа си. И мъж да не напуща жена си.
12. А на другите аз казвам, не Господ: Ако някой брат има жена неверница, и тя съизволява да живее с него, да я не напуща.
13. И жена която има мъж неверник, и той съизволява да живее с нея, да го не напуща.