1. Някой от вас, кога има нещо с другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2. Не знаете ли че светиите ще съдят света? И тъй, вие, като ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малки работи?
3. Не знаете ли че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи.
4. За то, житейски съдби ако имате, най-нищожните в църквата, тях поставяйте съдници.
5. За ваш срам ви казвам това. Така ли няма между вас ни един мъдър който би можел между братята си да отсъди?
6. Но брат с брата се съди, и то пред неверните!
7. Сега прочее голям порок е за вас дето имате помежду си съдби. Защо по-добре не оставате обидени? защо не предпочитате да изгубите своето?
8. Но вие сами правите обида и отнимате и то от братя.
9. Или не знаете че неправедните няма да наследят царството Божие? Недейте се лъга: нито блудниците, нито идолослужителите, ни прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,
10. нито крадците, нито лихоимците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят царството Божие.
11. И от вас някои бяхте таквизи; но измихте се, но осветихте се, но оправдахте се с името на Господа Исуса и с Духа на Бога нашего.
12. Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза: всичко ми е позволено, но аз не ще бъда обладан от нищо.