4. Защото съвестта ми в нищо не ме изобличава; но с това не съм оправдан, а Господ е който ще ме съди.
5. За това, нищо недейте съди преди време, докле да дойде Господ който ще и да извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви сърдечните намерения; и тогаз ще бъде всекиму похвала от Бога.
6. И това, братие, загатнаха върх себе си и върх Аполоса заради вас, да се научите от нас да не мъдрувате повече от писаното, да се не превъзнося някой от вас за едного против другиго.
7. Защото кой те предпочита от другиго? и що имаш което да не си приел? Ако ли си приел, защо се хвалиш като че не си приел?
8. Сити сте вече, обогатихте се вече, възцарихте се без нас; и дано да царувате, та да бихме и ние с вас наедно царували.
9. Защото ми се струва че Бог показа нас апостолите най-последни като осъдени на смърт; защото позор станахме на света, и на ангели, и на человеци:
10. ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа; ние немощни, а вие крепки, вие славни, а ние безчестни.
11. До този час и гладуваме, и жадуваме, и голи сме, и сме биени, и скитаме се,
12. и трудим се та работим с ръцете си; като ни укоряват, благославяме; като ни гонят, търпим;
13. като ни хулят, молим се; станахме като измет на света, смет на всичките до днес.
14. Не пиша това за посрамване на вас, но като любезни мои чада вразумявам ви.