1. Всеки человек така да ни има като служители Христови и строители на Божиите тайни.
2. А това което се иска от строителите е всеки да се намери верен.
3. А за мене е твърде малко нещо да бъда от вас или от человеческа съдба съден; но нито аз сам себе си съдя.
4. Защото съвестта ми в нищо не ме изобличава; но с това не съм оправдан, а Господ е който ще ме съди.
5. За това, нищо недейте съди преди време, докле да дойде Господ който ще и да извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви сърдечните намерения; и тогаз ще бъде всекиму похвала от Бога.
6. И това, братие, загатнаха върх себе си и върх Аполоса заради вас, да се научите от нас да не мъдрувате повече от писаното, да се не превъзнося някой от вас за едного против другиго.
7. Защото кой те предпочита от другиго? и що имаш което да не си приел? Ако ли си приел, защо се хвалиш като че не си приел?