19. Но в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си за да наставя и други, а не десет хиляди думи с език незнаен.
20. Братие, не бивайте по ума деца, но бивайте младенци по злобата, а по ума съвършени мъже.
21. В закона е писано: "С други езици и с други устни ще поговоря на този народ; и нито така ще ми послушат, казва Господ."
22. За това езиците са белег, не за тези които вярват, но за тези които не вярват; а пророчеството е, не за тези които не вярват, но за тези които вярват.
23. И тъй, ако се събере всичката църква наедно и всичките наченат да говорят по незнайни езици, а влязат простаци или неверни, не ще ли да рекат че вие сте полудели?
24. Ако ли всички пророчествуват, и влезе някой неверник или простак, той от всичко се изобличава и от всичко се изпитва;
25. и така, скришните на сърдцето му стават явни; и тъй, ще падне на лицето си, ще се поклони Богу, и ще изповяда че наистина Бог е между вас.
26. И тъй, братие, що има? Кога се събирате, всеки от вас псалом има, поучение има, език има, откровение има, тълкование има. Всичко да бива за назидание.
27. Ако говори някой език незнаен, да говорят по двама, или най-много по трима, и на ред; а един да тълкува.
28. Ако ли няма тълковател, да мълчи в църква, и да говори в себе си и Богу.
29. А пророци да говорят двама или трима, а другите да разсъждат;
30. ако ли дойде откровение на другиго от седещите, първият да млъкнува.
31. Защото един след друг всинца можете да пророчествувате, за да научават всички и всички да се утешават.