Старият Завет

Новият Завет

1 Коринтяни 14:17-25 Цариградски (BG1871)

17. Защото ти благодариш добре, но другият не се назидава.

18. Благодаря Богу моего че аз от всички вас повече езици говоря.

19. Но в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си за да наставя и други, а не десет хиляди думи с език незнаен.

20. Братие, не бивайте по ума деца, но бивайте младенци по злобата, а по ума съвършени мъже.

21. В закона е писано: "С други езици и с други устни ще поговоря на този народ; и нито така ще ми послушат, казва Господ."

22. За това езиците са белег, не за тези които вярват, но за тези които не вярват; а пророчеството е, не за тези които не вярват, но за тези които вярват.

23. И тъй, ако се събере всичката църква наедно и всичките наченат да говорят по незнайни езици, а влязат простаци или неверни, не ще ли да рекат че вие сте полудели?

24. Ако ли всички пророчествуват, и влезе някой неверник или простак, той от всичко се изобличава и от всичко се изпитва;

25. и така, скришните на сърдцето му стават явни; и тъй, ще падне на лицето си, ще се поклони Богу, и ще изповяда че наистина Бог е между вас.

Прочетете пълната глава 1 Коринтяни 14