Старият Завет

Новият Завет

1 Коринтяни 12:15-31 Цариградски (BG1871)

15. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка не съм от тялото; да ли за това тя не е от тялото?

16. И ако речеше ухото: Понеже не съм око не съм от тялото; да ли за това то не е от тялото?

17. Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушането? ако ли все слушане, де обонянието?

18. Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в тялото както е изволил.

19. Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото?

20. Но сега удове са много, а тяло едно.

21. И не може окото да рече на ръката: Нямам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Нямам потреба от вас.

22. Но удовете на тялото които се виждат че са по-слаби, те са много по-потребни.

23. И тези части на тялото които ни се виждат за по-безчестни, тям повече почест прилагаме, е неблагообразните наши удове имат по-голямо благообразие.

24. А благообразните наши удове нямат нужда. Но Бог е разпоредил тялото, като е дал на лишеното по-голяма почест;

25. за да няма раздор в тялото, но удовете да имат истото попечение един за друг.

26. И ако страда един уд, всите удове състрадат; ако ли слави един уд, всите удове се радват с него заедно.

27. А ви сте тяло Христово, и частно удове.

28. И едни постави Бог в църквата, първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, напокон дарби на изцеление, помагания, управления, разни езици.

29. Всичките апостоли ли са? всичките пророци ли са? всичките учители ли са? всички действуват ли чудеса?

30. всички имат ли дарби на изцеление? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

31. Имайте ревност за по-добрите дарби; и аз още по-превъзходен път ви показвам.

Прочетете пълната глава 1 Коринтяни 12