5. Чиито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,
6. Затова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.
7. И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.
8. И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.
9. После рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.
10. И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.
11. И в същия ден, <когато> биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.
12. Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.
13. И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.
14. Тогава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.
15. И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.