13. Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14. Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15. Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16. Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17. Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;
18. <Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.
19. Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20. Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21. Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22. Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.