4. Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.
5. Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.
6. Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7. Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.
8. Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9. Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;
10. Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11. Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12. Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13. Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14. Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15. Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16. Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17. Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18. Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?