1. Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?
2. Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3. Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4. Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.
5. Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.
6. Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7. Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.
8. Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.