Старият Завет

Новият Завет

Йов 6:4-17 Ревизиран (BG1940)

4. Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

5. Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6. Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7. Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8. Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9. Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10. Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11. Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12. Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13. Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14. На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15. Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16. Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17. Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

Прочетете пълната глава Йов 6