10. Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11. Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12. Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13. Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14. На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15. Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16. Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17. Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18. Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;