1. А Иов в отговор рече: -
2. Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!
3. Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4. Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.
5. Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?
6. Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7. Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8. Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -
9. Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10. Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11. Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12. Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13. Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14. На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.