5. Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6. Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
7. Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8. Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9. Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;
10. Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11. Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
12. Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
13. Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
14. Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
15. Но <Бог> избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
16. И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
17. Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;
18. Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
19. В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
20. В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
21. От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
22. На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
23. Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.