5. Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6. Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
7. Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8. Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9. Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;
10. Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11. Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
12. Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
13. Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
14. Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.