4. <Защото> чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
5. Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6. Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
7. Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8. Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9. Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;
10. Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11. Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,