8. Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече <това>.
9. Ето, надеждата <да го хване> някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10. Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11. Кой Ми е дал по-напред, та да <му> отплатя? <Все що има> под цялото небе е Мое.
12. Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.
13. Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?
14. Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15. <Той> се гордее с наредените <си> люспи, Съединени заедно <като че ли> плътно запечатани;
16. Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17. Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18. Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19. Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20. Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики.
21. Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.
22. На врата му обитава сила, И <всички> заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.
23. Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24. Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25. Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26. Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27. Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.