Старият Завет

Новият Завет

Йов 41:19-34 Ревизиран (BG1940)

19. Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

20. Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики.

21. Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

22. На врата му обитава сила, И <всички> заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

23. Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

24. Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

25. Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

26. Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

27. Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

28. Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

29. Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

30. <Като> остри камъни има по долните му части; Простира <като белези от> диканя върху тинята;

31. Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

32. Остава подир себе си светла диря, <Тъй щото> някой би помислил, че бездната е побеляла <от старост>.

33. На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

34. Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.

Прочетете пълната глава Йов 41