14. Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15. <Той> се гордее с наредените <си> люспи, Съединени заедно <като че ли> плътно запечатани;
16. Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17. Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18. Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19. Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20. Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики.
21. Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.
22. На врата му обитава сила, И <всички> заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.
23. Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24. Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25. Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26. Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27. Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28. Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29. Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30. <Като> остри камъни има по долните му части; Простира <като белези от> диканя върху тинята;
31. Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32. Остава подир себе си светла диря, <Тъй щото> някой би помислил, че бездната е побеляла <от старост>.