9. Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
10. И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
11. И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
12. Откак <започнаха> дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
13. За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
14. Та да се преобразува тя, както глина под печат, И <всичко> да изпъква като че ли в облекло,
15. А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
16. Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
17. Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18. Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
19. Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
20. За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
21. <Без съмнение>, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
22. Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
23. Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
24. Що е пътят <за мястото, гдето> се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
25. Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,
26. За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
27. За да насити пустата и запустяла <земя. >И да направи нежната трева да изникне?