8. Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9. От помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.
10. Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11. Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12. Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,
13. Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14. Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15. Разбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16. Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -
17. Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.
18. Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19. Научи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.
20. Ще Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?