4. След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5. Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6. Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7. Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.
8. Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9. От помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.
10. Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11. Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12. Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,
13. Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14. Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15. Разбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?