3. Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4. След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5. Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6. Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7. Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.
8. Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9. От помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.
10. Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11. Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,