14. Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15. Разбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16. Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -
17. Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.
18. Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19. Научи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.
20. Ще Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21. И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22. Та е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!
23. Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24. Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.