13. А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат <към Бога> за помощ когато ги връзва;
14. Те умират в младост, И животът им <угасва> между мръсните.
15. Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16. И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17. Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; <Затова> съдбата и правосъдието те хващат,
18. Внимавай да не би жегата <на страданията ти> да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19. Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20. Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21. Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22. Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23. Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24. Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25. В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26. Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27. Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28. Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29. Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или <се произвеждат> гърмежите на скинията Му?
30. Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.