8. Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите <ти, като казваше:>
9. Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;
10. Ето, <Бог> намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
11. Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
12. Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13. Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
14. Защото <сигурно> Бог говори веднъж и дваж, <Само че човекът> не внимава.
15. В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
16. Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
17. За да отвърне човека <от> намерението <му>, И да извади гордостта из човека;
18. Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.
19. Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,
20. Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
21. Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
22. Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,