14. Защото <сигурно> Бог говори веднъж и дваж, <Само че човекът> не внимава.
15. В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
16. Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
17. За да отвърне човека <от> намерението <му>, И да извади гордостта из човека;
18. Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.
19. Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,
20. Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
21. Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
22. Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
23. Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,