10. Ето, <Бог> намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
11. Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
12. Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13. Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
14. Защото <сигурно> Бог говори веднъж и дваж, <Само че човекът> не внимава.
15. В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
16. Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
17. За да отвърне човека <от> намерението <му>, И да извади гордостта из човека;
18. Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.
19. Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,
20. Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
21. Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
22. Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
23. Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
24. И ако <Бог> му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп <за него, ->
25. Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
26. Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
27. Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде <според греха ми;>
28. Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.