2. Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;
3. тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да <му> намерят отговор.
4. А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото <другите> бяха по-стари от него.
5. Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6. Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7. Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8. Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9. Не че <човеците> са велики, <за това> ще са и мъдри, Нито че са стари, <за това> ще разбират правосъдието.
10. Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11. Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12. Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13. За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14. Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.