1. И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2. Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;
3. тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да <му> намерят отговор.
4. А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото <другите> бяха по-стари от него.
5. Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6. Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7. Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8. Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9. Не че <човеците> са велики, <за това> ще са и мъдри, Нито че са стари, <за това> ще разбират правосъдието.
10. Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11. Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12. Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13. За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.