7. Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;
8. Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9. А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10. Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11. Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.
12. Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},
13. Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14. Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.
15. Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16. И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17. През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.
18. <Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.