9. Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10. Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11. Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12. Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?
13. Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14. Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15. Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16. Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17. Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18. Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19. Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20. Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21. Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
22. Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23. <Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?