7. Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8. Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9. Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10. Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11. Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12. Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?
13. Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14. Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15. Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16. Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17. Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18. Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,