12. Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?
13. Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14. Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15. Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16. Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17. Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18. Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19. Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20. Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21. Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
22. Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23. <Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24. Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25. Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26. Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.