8. Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9. Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10. Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11. Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12. Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13. Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14. Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15. Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16. Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17. Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18. Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.
19. Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20. Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21. Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.
22. Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23. За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.
24. Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.