10. Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11. Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12. Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13. <Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14. Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15. Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16. В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17. Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18. Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.
19. <Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.
20. Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21. Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,
22. Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23. <Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.
24. Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.
25. И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?