9. Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
10. За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
11. Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
12. Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
13. А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
14. Облаци Го покриват, та не вижда; И ходи по свода небесен,
15. Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? -
16. Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече, -
17. Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас? -
18. При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
19. Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, <като казват:>