14. Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15. Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?
16. Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17. Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.
18. Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19. <Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20. Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21. Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?