4. Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5. Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6. Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,
7. Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?
8. Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9. Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10. Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11. Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12. Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,
13. Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14. Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.
15. Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16. Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17. Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18. Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19. Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20. Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;